11.10.2008 г., 18:23 ч.

Жена 

  Поезия » Любовна
704 0 8
ЖЕНА!
 
                            на Люси

Бесове викат във мен. Късат!
Няма спасение. Я я дръж!
Само очите ми в мрака лъскат!
А Зорбас ме бута: Я бъди мъж!

Нямам нужда от огън и пламък.
Буда с мен си игра не веднъж.
Тази богиня превърна ме в камък.
А Ницше реди ми: Я бъди мъж!

Изцежда душата се моя до капка,
тишина, бяла, нежна, една тишина.
Не обичам и на никой не свалям шапка!
В миг пред мен чудо неземно: ЖЕНА!


29.12.2007 21:56h EET Sofia Airport

© Ми Ки Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много емоция,много плам и жар!Милчо,гориш!!!Много харесах!
  • прекрасно...с много чувство...
  • Прекрасно!Поздравления!
  • Иееее,прекрасноооо!!!
    Велик си Миланов!
    Много приятно усещане събуждаж в женската душа!
    Прегръдки приятелски!!!
    Възхитена съм!
  • Боже... какви неслучайни съвпадения.
    Алма: Пазарджик е един от кармичните ми градове.
    Алиса: Перник... ех, момиче и ти ли...
    ...
    Ти ли пазиш детската ми люлка,
    Ти ли криеш дядовия смях?
    Брезник, Брезник, брезова гадулка,
    по която свети лунен прах!...
    (Е.Бруневски)
    ... Не предавам, никоя вече обичана,
    а и от новите, не ме е страх!
    (Здравейте, приятели - МК)

    Ласка: Името ти говори само за/от себе си!
    Благодаря и на трите!
  • какъв персонаж....
  • Браво и от мен .
  • Браво!
Предложения
: ??:??