ЖЕНА!
на Люси
Бесове викат във мен. Късат!
Няма спасение. Я я дръж!
Само очите ми в мрака лъскат!
А Зорбас ме бута: Я бъди мъж!
Нямам нужда от огън и пламък.
Буда с мен си игра не веднъж.
Тази богиня превърна ме в камък.
А Ницше реди ми: Я бъди мъж!
Изцежда душата се моя до капка,
тишина, бяла, нежна, една тишина. ...