19 апр. 2022 г., 16:50

Жена съм аз, но с кучешка душа 

  Поэзия » Другая
326 4 4

Понеже ми се плаче, а не бива
момиче мъжко някак да пълзи,
до дъно пия чашата горчива.
Живот, наздраве! Никакви сълзѝ!

 

Рогата и копитата, бодлите,
метлата даже вземам. Ако щеш,
ритни ме подло, но плачът ми скрит е,
остават обич, вяра и копнеж.

 

Животе мой, до днес не се научи!
Не ми плачи, аз мразя да теша!
Дори да си по-гаден и от кучи,
жена съм аз, но с кучешка душа.

 

Ще ги избегна низките ти хватки,
тъй както кучка бяга от беди.
Горчивото ги прави и по-сладки
победите ми псешки от преди.

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

По скитащия изгрев се познава
дали светът от мазно е преял,
защо сади́ сърца, а никне плява,
това що жъне, кой ли го е сял?!
Оставих две сълзи да се отронят ...
  453  16 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??