Жена съм аз, но с кучешка душа
Понеже ми се плаче, а не бива
момиче мъжко някак да пълзи,
до дъно пия чашата горчива.
Живот, наздраве! Никакви сълзѝ!
Рогата и копитата, бодлите,
метлата даже вземам. Ако щеш,
ритни ме подло, но плачът ми скрит е,
остават обич, вяра и копнеж.
Животе мой, до днес не се научи!
Не ми плачи, аз мразя да теша!
Дори да си по-гаден и от кучи,
жена съм аз, но с кучешка душа.
Ще ги избегна низките ти хватки,
тъй както кучка бяга от беди.
Горчивото ги прави и по-сладки
победите ми псешки от преди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
