yotovava (Валентина Йотова)
2631 22225
4 сент. 2018 г., 12:24

Жената, която мислеше, че е птица 

  Поэзия » Любовная
642 8 11

Не полетях. Безмълвните молитви
остават, всъщност, винаги нечути.
Понякога сънувам, че съм птица.
Но там, където стигам, все е пустош.

 

Аз помня как звънтеше листопадът,
не ми достигна смелост, за да тръгна,
да те последвам – в Рая, или в Ада.
Така се ходи върху живи въглени.

 

Сега не откънтяват мойте стъпки
под летния порой върху паважа.
Било ли е, или сме се сънували –
навярно никой няма да ни каже.

 

Не е ли време вече да ме питаш
дали трънлив е пътят към звездите,
щом някой в мене кърти керемидите
в отчаяния опит да излитне?

 

И изгревът ли е гравирал утрото
по златните корони на дърветата?
Моля те – преди да се сбогуваме,
прекърши завинаги крилете ми.

 

В.Й. 3 септември 2018 г., София

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Райне, Латинке, прегръщам ви
  • "Моля те – преди да се сбогуваме,
    прекърши завинаги крилете ми." - !
  • Много сила!
  • Благодаря ви, приятели, бъдете!
  • С Мария! Удоволствие е да те чете човек...
  • Все още не зная в кое си по-добра,Валя-във фотографията или в поезията?Мисля,че и двете са много,много качествени!!
  • Почитания! 🌹
  • От известно време толкова силни, спонтанни емоции се изливат от стиховете ти, сътворени с толкова изящество, хармония и чувство, че...чак си представям какви може да са причините за такива мощни емоции!
    При всички случаи, удоволствието е за читателя!
  • Винаги ще имаш криле, Вал, поезията ти ги е дала и те са си твои завинаги! Дори читателите ти летят с теб!
  • Аплодисменти, Валя!...
    Винаги съм харесвал стиховете ти и този не прави изключение!...Ще се връщам още много пъти на него!...Благодаря!...
  • Разкош!
Предложения
: ??:??