Не полетях. Безмълвните молитви
остават, всъщност, винаги нечути.
Понякога сънувам, че съм птица.
Но там, където стигам, все е пустош.
Аз помня как звънтеше листопадът,
не ми достигна смелост, за да тръгна,
да те последвам – в Рая, или в Ада.
Така се ходи върху живи въглени.
Сега не откънтяват мойте стъпки
под летния порой върху паважа.
Било ли е, или сме се сънували –
навярно никой няма да ни каже. ...