Жената, която отмина

4 окт. 2024 г., 09:53

Поэзия » Любовная

156 4 3

ЖЕНАТА, КОЯТО ОТМИНА

... сред бурканите с мед, зарзават и сладка от смокини,

сред бикини и гащи – и друг прикачѐн инвентар,

тя бе просто Жената, пожелала със мен да премине,

с мен – беднякът последен, през големия градски пазар,

от цветарския щанд ѝ откраднах една хризантема

и към нея притурих две-три рози със остри бодли,

ако имах пари, щях китайски чадър да ѝ взема –

като гледам небето, подир час или два ще вали,

беше толкова хубава във изящната си пелерина! –

и ченгето дори впери в мене свадливи очи,

без да искам, търкулнах пред нея една мандарина,

тя я вдигна, обели я – и ми каза, че малко горчи,

сетне пихме кафе от онази крадлива машина,

дето глътна ми всичко, с което до днес бях на кяр.

Тя бе просто Жената, която случайно премина

покрай мене – бедняка, през големия градски пазар.

ValentinStaykov (Валентин Стайков)

2024-10-08T21:13:55+03:00

Ех тия жени... как с мимолетен поглед могат и деня да ти оправят и живота съсипят, ако решат. :D

Много ми хареса и ме размечта чак.
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2024-10-04T11:10:19+03:00

Ти можеш от всяка случка да сътвориш поезия или, дори и да е пълна измислица, така да го предадеш, че да грабне читателя с красотата на изживяванията, които светят като слънца в прозаичния и скучен ден. В това си наистина голям, Маестро! 👍
Стискам ти ръката, Поете!🥰
yotovava (Валентина Йотова)

2024-10-04T09:58:14+03:00

И утре ще дойде, вярвам го.