4 окт. 2024 г., 09:53

Жената, която отмина

552 4 3

ЖЕНАТА, КОЯТО ОТМИНА

 

... сред бурканите с мед, зарзават и сладка от смокини,

сред бикини и гащи – и друг прикачѐн инвентар,

тя бе просто Жената, пожелала със мен да премине,

с мен – беднякът последен, през големия градски пазар,

от цветарския щанд ѝ откраднах една хризантема

и към нея притурих две-три рози със остри бодли,

ако имах пари, щях китайски чадър да ѝ взема –

като гледам небето, подир час или два ще вали,

 

беше толкова хубава във изящната си пелерина! –

и ченгето дори впери в мене свадливи очи,

без да искам, търкулнах пред нея една мандарина,

тя я вдигна, обели я – и ми каза, че малко горчи,

сетне пихме кафе от онази крадлива машина,

дето глътна ми всичко, с което до днес бях на кяр.

Тя бе просто Жената, която случайно премина

покрай мене – бедняка, през големия градски пазар.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех тия жени... как с мимолетен поглед могат и деня да ти оправят и живота съсипят, ако решат. :D

    Много ми хареса и ме размечта чак.
  • Ти можеш от всяка случка да сътвориш поезия или, дори и да е пълна измислица, така да го предадеш, че да грабне читателя с красотата на изживяванията, които светят като слънца в прозаичния и скучен ден. В това си наистина голям, Маестро! 👍
    Стискам ти ръката, Поете!🥰
  • И утре ще дойде, вярвам го.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...