4 oct 2024, 9:53

Жената, която отмина

543 4 3

ЖЕНАТА, КОЯТО ОТМИНА

 

... сред бурканите с мед, зарзават и сладка от смокини,

сред бикини и гащи – и друг прикачѐн инвентар,

тя бе просто Жената, пожелала със мен да премине,

с мен – беднякът последен, през големия градски пазар,

от цветарския щанд ѝ откраднах една хризантема

и към нея притурих две-три рози със остри бодли,

ако имах пари, щях китайски чадър да ѝ взема –

като гледам небето, подир час или два ще вали,

 

беше толкова хубава във изящната си пелерина! –

и ченгето дори впери в мене свадливи очи,

без да искам, търкулнах пред нея една мандарина,

тя я вдигна, обели я – и ми каза, че малко горчи,

сетне пихме кафе от онази крадлива машина,

дето глътна ми всичко, с което до днес бях на кяр.

Тя бе просто Жената, която случайно премина

покрай мене – бедняка, през големия градски пазар.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех тия жени... как с мимолетен поглед могат и деня да ти оправят и живота съсипят, ако решат. :D

    Много ми хареса и ме размечта чак.
  • Ти можеш от всяка случка да сътвориш поезия или, дори и да е пълна измислица, така да го предадеш, че да грабне читателя с красотата на изживяванията, които светят като слънца в прозаичния и скучен ден. В това си наистина голям, Маестро! 👍
    Стискам ти ръката, Поете!🥰
  • И утре ще дойде, вярвам го.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...