4.10.2024 г., 9:53

Жената, която отмина

541 4 3

ЖЕНАТА, КОЯТО ОТМИНА

 

... сред бурканите с мед, зарзават и сладка от смокини,

сред бикини и гащи – и друг прикачѐн инвентар,

тя бе просто Жената, пожелала със мен да премине,

с мен – беднякът последен, през големия градски пазар,

от цветарския щанд ѝ откраднах една хризантема

и към нея притурих две-три рози със остри бодли,

ако имах пари, щях китайски чадър да ѝ взема –

като гледам небето, подир час или два ще вали,

 

беше толкова хубава във изящната си пелерина! –

и ченгето дори впери в мене свадливи очи,

без да искам, търкулнах пред нея една мандарина,

тя я вдигна, обели я – и ми каза, че малко горчи,

сетне пихме кафе от онази крадлива машина,

дето глътна ми всичко, с което до днес бях на кяр.

Тя бе просто Жената, която случайно премина

покрай мене – бедняка, през големия градски пазар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех тия жени... как с мимолетен поглед могат и деня да ти оправят и живота съсипят, ако решат. :D

    Много ми хареса и ме размечта чак.
  • Ти можеш от всяка случка да сътвориш поезия или, дори и да е пълна измислица, така да го предадеш, че да грабне читателя с красотата на изживяванията, които светят като слънца в прозаичния и скучен ден. В това си наистина голям, Маестро! 👍
    Стискам ти ръката, Поете!🥰
  • И утре ще дойде, вярвам го.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...