Жената, която отмина
ЖЕНАТА, КОЯТО ОТМИНА
... сред бурканите с мед, зарзават и сладка от смокини,
сред бикини и гащи – и друг прикачѐн инвентар,
тя бе просто Жената, пожелала със мен да премине,
с мен – беднякът последен, през големия градски пазар,
от цветарския щанд ѝ откраднах една хризантема
и към нея притурих две-три рози със остри бодли,
ако имах пари, щях китайски чадър да ѝ взема –
като гледам небето, подир час или два ще вали,
беше толкова хубава във изящната си пелерина! –
и ченгето дори впери в мене свадливи очи,
без да искам, търкулнах пред нея една мандарина,
тя я вдигна, обели я – и ми каза, че малко горчи,
сетне пихме кафе от онази крадлива машина,
дето глътна ми всичко, с което до днес бях на кяр.
Тя бе просто Жената, която случайно премина
покрай мене – бедняка, през големия градски пазар.
© Валери Станков All rights reserved.
