Жената на Вятъра

7 апр. 2012 г., 23:00

Поэзия

953 0 3

Жената на вятъра го мразеше.

Рошеше косите ù.

Вдигаше полите ù.

. Прашеше очите ù.

Жената на вятъра го мразеше.

Разпръскваше писмата ù.

.Пронизваше сърцето ù

и тялото ù тръпнеше от студ

и болка.

Един ден тя видя Слънцето.

Вятърът ù помогна.

Издухал беше облаците,

докато се целеше във нея.

Жената на вятъра му благодари.

Тя видя светлината,

усети топлината,

отърси пепелта,

подреди писмата си

и написа ново.

Жената на Вятъра не го мразеше.

Той ù даде криле.

Тя му прости, поклони се

и полетя... понесена от Вятъра.

konche (Криста)

2012-04-08T12:37:45+03:00

Омразата е преклоннта кривина на любовта.
Enena (Елена Нинова)

2012-04-08T11:44:48+03:00

И аз се насладиха на вятъра
Magnificent-wind (Боряна)

2012-04-08T01:34:01+03:00

Страхотно стихотворение!