7.04.2012 г., 23:00 ч.

Жената на Вятъра 

  Поезия
1118 0 3

Жената на вятъра го мразеше.

Рошеше косите ù.

      Вдигаше полите ù.

.              Прашеше очите ù.

Жената на вятъра го мразеше.

Разпръскваше писмата ù.

.Пронизваше сърцето ù 

и тялото ù тръпнеше от студ

                                           и болка.

Един ден тя видя Слънцето.

Вятърът ù помогна.

Издухал беше облаците,

докато се целеше във нея.

Жената на вятъра му благодари.

Тя видя светлината,

усети топлината,

отърси пепелта,

подреди писмата си

                   и написа ново.

Жената на Вятъра не го мразеше.

Той ù даде криле.

Тя му прости, поклони се

и полетя... понесена от Вятъра.

 

© Миглена Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??