Жената на Вятъра
Жената на вятъра го мразеше.
Рошеше косите ù.
Вдигаше полите ù.
. Прашеше очите ù.
Жената на вятъра го мразеше.
Разпръскваше писмата ù.
.Пронизваше сърцето ù
и тялото ù тръпнеше от студ
и болка.
Един ден тя видя Слънцето.
Вятърът ù помогна.
Издухал беше облаците,
докато се целеше във нея.
Жената на вятъра му благодари.
Тя видя светлината,
усети топлината,
отърси пепелта,
подреди писмата си
и написа ново.
Жената на Вятъра не го мразеше.
Той ù даде криле.
Тя му прости, поклони се
и полетя... понесена от Вятъра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Георгиева Всички права запазени
