meglen-7 (Миглена Георгиева)
10 14
Apr 7, 2012, 11:00 PM

Жената на Вятъра 

  Poetry
1119 0 3

Жената на вятъра го мразеше.

Рошеше косите ù.

      Вдигаше полите ù.

.              Прашеше очите ù.

Жената на вятъра го мразеше.

Разпръскваше писмата ù.

.Пронизваше сърцето ù 

и тялото ù тръпнеше от студ

                                           и болка.

Един ден тя видя Слънцето.

Вятърът ù помогна.

Издухал беше облаците,

докато се целеше във нея.

Жената на вятъра му благодари.

Тя видя светлината,

усети топлината,

отърси пепелта,

подреди писмата си

                   и написа ново.

Жената на Вятъра не го мразеше.

Той ù даде криле.

Тя му прости, поклони се

и полетя... понесена от Вятъра.

 

© Миглена Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??