7 сент. 2008 г., 13:58

Жената от старческия дом

899 0 17
Тя е като дърво,
изтръгнато с корените.
И лицето й - набраздено
като дървесна кора.
Има си всичко - стаичка,
пълна със спомени
и писма от далечната,
единствена дъщеря.
Има си покрив и топла вечеря,
снимки на първата внучка
(до днес невидяна),
само устните тихо,
от болка, треперят
при дежурното коледно
"Обичам те, мамо!
Ще се върнем, обещавам -
може би догодина,
в краен случай след две или три.
Имаме къща, кола и градина...
Да не би да ти трябват пари?
Зная, продаде си родната къща...
Друга ще купим, още малко потрай!
Зетят и внучката те прегръщат.
Трябва да свършвам! Ай лов ю, гуд бай!"
Има си всичко - подслон и храна.
Внучката вече говори. С акцент.
Няма да види как става жена.
Приказки няма да и чете.
Първото зъбче беше в чужбина.
Първите стъпки - на чужда земя.
А когато и тя си замине,
гробът на мъртвия и съпруг
ще обрасне в бурени и трева...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...