7.09.2008 г., 13:58

Жената от старческия дом

893 0 17
Тя е като дърво,
изтръгнато с корените.
И лицето й - набраздено
като дървесна кора.
Има си всичко - стаичка,
пълна със спомени
и писма от далечната,
единствена дъщеря.
Има си покрив и топла вечеря,
снимки на първата внучка
(до днес невидяна),
само устните тихо,
от болка, треперят
при дежурното коледно
"Обичам те, мамо!
Ще се върнем, обещавам -
може би догодина,
в краен случай след две или три.
Имаме къща, кола и градина...
Да не би да ти трябват пари?
Зная, продаде си родната къща...
Друга ще купим, още малко потрай!
Зетят и внучката те прегръщат.
Трябва да свършвам! Ай лов ю, гуд бай!"
Има си всичко - подслон и храна.
Внучката вече говори. С акцент.
Няма да види как става жена.
Приказки няма да и чете.
Първото зъбче беше в чужбина.
Първите стъпки - на чужда земя.
А когато и тя си замине,
гробът на мъртвия и съпруг
ще обрасне в бурени и трева...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...