7.09.2008 г., 13:58

Жената от старческия дом

894 0 17
Тя е като дърво,
изтръгнато с корените.
И лицето й - набраздено
като дървесна кора.
Има си всичко - стаичка,
пълна със спомени
и писма от далечната,
единствена дъщеря.
Има си покрив и топла вечеря,
снимки на първата внучка
(до днес невидяна),
само устните тихо,
от болка, треперят
при дежурното коледно
"Обичам те, мамо!
Ще се върнем, обещавам -
може би догодина,
в краен случай след две или три.
Имаме къща, кола и градина...
Да не би да ти трябват пари?
Зная, продаде си родната къща...
Друга ще купим, още малко потрай!
Зетят и внучката те прегръщат.
Трябва да свършвам! Ай лов ю, гуд бай!"
Има си всичко - подслон и храна.
Внучката вече говори. С акцент.
Няма да види как става жена.
Приказки няма да и чете.
Първото зъбче беше в чужбина.
Първите стъпки - на чужда земя.
А когато и тя си замине,
гробът на мъртвия и съпруг
ще обрасне в бурени и трева...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...