Жената от старческия дом
Тя е като дърво,
изтръгнато с корените.
И лицето й - набраздено
като дървесна кора.
Има си всичко - стаичка,
пълна със спомени
и писма от далечната,
единствена дъщеря.
Има си покрив и топла вечеря,
снимки на първата внучка
(до днес невидяна),
само устните тихо,
от болка, треперят
при дежурното коледно
"Обичам те, мамо!
Ще се върнем, обещавам -
може би догодина,
в краен случай след две или три.
Имаме къща, кола и градина...
Да не би да ти трябват пари?
Зная, продаде си родната къща...
Друга ще купим, още малко потрай!
Зетят и внучката те прегръщат.
Трябва да свършвам! Ай лов ю, гуд бай!"
Има си всичко - подслон и храна.
Внучката вече говори. С акцент.
Няма да види как става жена.
Приказки няма да и чете.
Първото зъбче беше в чужбина.
Първите стъпки - на чужда земя.
А когато и тя си замине,
гробът на мъртвия и съпруг
ще обрасне в бурени и трева...
изтръгнато с корените.
И лицето й - набраздено
като дървесна кора.
Има си всичко - стаичка,
пълна със спомени
и писма от далечната,
единствена дъщеря.
Има си покрив и топла вечеря,
снимки на първата внучка
(до днес невидяна),
само устните тихо,
от болка, треперят
при дежурното коледно
"Обичам те, мамо!
Ще се върнем, обещавам -
може би догодина,
в краен случай след две или три.
Имаме къща, кола и градина...
Да не би да ти трябват пари?
Зная, продаде си родната къща...
Друга ще купим, още малко потрай!
Зетят и внучката те прегръщат.
Трябва да свършвам! Ай лов ю, гуд бай!"
Има си всичко - подслон и храна.
Внучката вече говори. С акцент.
Няма да види как става жена.
Приказки няма да и чете.
Първото зъбче беше в чужбина.
Първите стъпки - на чужда земя.
А когато и тя си замине,
гробът на мъртвия и съпруг
ще обрасне в бурени и трева...
© Нели Вангелова All rights reserved.
