18 июн. 2025 г., 13:50

Жената от съседния балкон

259 1 1

ЖЕНАТА ОТ СЪСЕДНИЯ БАЛКОН

 

С поглед във блуждаещия дъжд 
тя на своя тих балкон излиза, 
как до днес не зърнах ни веднъж
да простре изпрана мъжка риза? –  

 

от прането дъха на ментол, 
на жасмин – и разни други храсти,  
седне ли в сгъваемия стол, 
ще ми махне някой път за „Здрасти!”, 

 

ще ми се усмихне, но за миг, 
подир който ставам по-самотен,  
пуши късо, но пък адски шик! – 
и тютюнът ѝ е страшно готин, 

 

покрай нея плисва светлина 
и небето спира да се мръщи, 
и си казвам – хубава Жена! – 
жалко, че сега не ми е вкъщи, 

 

с нейното бретонче на черта, 
с моята разплетена фланела,
тъй си остаряхме в самота – 
тя – оттатък, аз – отсам панела, 

 

и вали проклетият му дъжд! – 
и дори не зная как се казва...
Щях да я прегърна изведнъж 
в сухеца на мъжката си пазва. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...