Жената от съседния балкон

ЖЕНАТА ОТ СЪСЕДНИЯ БАЛКОН

С поглед във блуждаещия дъжд 
тя на своя тих балкон излиза, 
как до днес не зърнах ни веднъж
да простре изпрана мъжка риза? –  

от прането дъха на ментол, 
на жасмин – и разни други храсти,  
седне ли в сгъваемия стол, 
ще ми махне някой път за „Здрасти!”, 

ще ми се усмихне, но за миг, 
подир който ставам по-самотен,  
пуши късо, но пък адски шик! – 
и тютюнът ѝ е страшно готин, 

покрай нея плисва светлина 
и небето спира да се мръщи, 
и си казвам – хубава Жена! – 
жалко, че сега не ми е вкъщи, 

с нейното бретонче на черта, 
с моята разплетена фланела,
тъй си остаряхме в самота – 
тя – оттатък, аз – отсам панела, 

и вали проклетият му дъжд! – 
и дори не зная как се казва...
Щях да я прегърна изведнъж 
в сухеца на мъжката си пазва.