Jun 18, 2025, 1:50 PM

Жената от съседния балкон

  Poetry » Love
262 1 1

ЖЕНАТА ОТ СЪСЕДНИЯ БАЛКОН

 

С поглед във блуждаещия дъжд 
тя на своя тих балкон излиза, 
как до днес не зърнах ни веднъж
да простре изпрана мъжка риза? –  

 

от прането дъха на ментол, 
на жасмин – и разни други храсти,  
седне ли в сгъваемия стол, 
ще ми махне някой път за „Здрасти!”, 

 

ще ми се усмихне, но за миг, 
подир който ставам по-самотен,  
пуши късо, но пък адски шик! – 
и тютюнът ѝ е страшно готин, 

 

покрай нея плисва светлина 
и небето спира да се мръщи, 
и си казвам – хубава Жена! – 
жалко, че сега не ми е вкъщи, 

 

с нейното бретонче на черта, 
с моята разплетена фланела,
тъй си остаряхме в самота – 
тя – оттатък, аз – отсам панела, 

 

и вали проклетият му дъжд! – 
и дори не зная как се казва...
Щях да я прегърна изведнъж 
в сухеца на мъжката си пазва. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...