18.06.2025 г., 13:50

Жената от съседния балкон

260 1 1

ЖЕНАТА ОТ СЪСЕДНИЯ БАЛКОН

 

С поглед във блуждаещия дъжд 
тя на своя тих балкон излиза, 
как до днес не зърнах ни веднъж
да простре изпрана мъжка риза? –  

 

от прането дъха на ментол, 
на жасмин – и разни други храсти,  
седне ли в сгъваемия стол, 
ще ми махне някой път за „Здрасти!”, 

 

ще ми се усмихне, но за миг, 
подир който ставам по-самотен,  
пуши късо, но пък адски шик! – 
и тютюнът ѝ е страшно готин, 

 

покрай нея плисва светлина 
и небето спира да се мръщи, 
и си казвам – хубава Жена! – 
жалко, че сега не ми е вкъщи, 

 

с нейното бретонче на черта, 
с моята разплетена фланела,
тъй си остаряхме в самота – 
тя – оттатък, аз – отсам панела, 

 

и вали проклетият му дъжд! – 
и дори не зная как се казва...
Щях да я прегърна изведнъж 
в сухеца на мъжката си пазва. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...