Жената, зъзнеща навънка

24 июн. 2016 г., 20:42 2016-06-26T14:29:09+03:00

Поэзия » Другая

262 1 2

Прибрах под покрива жената,

която зъзнеше навънка.

Проклел я злостно сатаната

за дребна някаква издънка.

А аз я стоплих с блага дума.

Погалих я по кожа бяла.

Сама тя тихо ми продума,

че от добро е засияла.

Пред мене плахо се отпусна.

Очите й се навлажниха.

И тя в сърцето си ме пусна-

нещата тук се усложниха.

Така пред мене се увлече,

разказвайки си битието,

че чак душата си съблече

под напора на питието.