koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
24.06.2016 г., 20:42 ч.  

Жената, зъзнеща навънка 

  Поезия » Друга
263 1 2

Прибрах под покрива жената,

която зъзнеше навънка.

Проклел я злостно сатаната

за дребна някаква издънка.

 

А аз я стоплих с блага дума.

Погалих я по кожа бяла.

Сама тя тихо ми продума,

че от добро е засияла.

 

Пред мене плахо се отпусна.

Очите й се навлажниха.

И тя в сърцето си ме пусна-

нещата тук се усложниха.

 

Така пред мене се увлече,

разказвайки си битието,

че чак душата си съблече

под напора на питието.

 

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??