koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Jun 24, 2016, 8:42 PM  

Жената, зъзнеща навънка 

  Poetry » Other
311 1 2
Прибрах под покрива жената,
която зъзнеше навънка.
Проклел я злостно сатаната
за дребна някаква издънка.
А аз я стоплих с блага дума.
Погалих я по кожа бяла.
Сама тя тихо ми продума,
че от добро е засияла.
Пред мене плахо се отпусна.
Очите й се навлажниха.
И тя в сърцето си ме пусна-
нещата тук се усложниха. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??