koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Jun 24, 2016, 8:42 PM  

Жената, зъзнеща навънка 

  Poetry » Other
265 1 2

Прибрах под покрива жената,

която зъзнеше навънка.

Проклел я злостно сатаната

за дребна някаква издънка.

 

А аз я стоплих с блага дума.

Погалих я по кожа бяла.

Сама тя тихо ми продума,

че от добро е засияла.

 

Пред мене плахо се отпусна.

Очите й се навлажниха.

И тя в сърцето си ме пусна-

нещата тук се усложниха.

 

Така пред мене се увлече,

разказвайки си битието,

че чак душата си съблече

под напора на питието.

 

 

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??