27 апр. 2020 г., 09:27

Женствено 

  Поэзия » Другая
691 9 13

Не ме върти на малък пръст!
За твое казвам го добро.
Не нося мъченишки кръст,
не съм от ничие ребро.

 

С родилни мъки своя грях,
веднъж ли кърваво платих?
Покорната робиня бях,
с коси нозе  на грешник трих.

 

На възел вързах своя път,
на прага ти го заковах.
Тъгите ти, за да заспят,
най нежните си песни пях.

 

Продадох любовта, за грош
и с дяволи алъш - вериш,
лъжи красиви всяка нощ,
разказвах, докато заспиш.

 

А щом унилата Луна,
в косите вплиташе светлик,
изплаквах твоята вина -
да си играеш - на велик.

 

Не съм родена за това,
дъга съм, сприя, летен дъжд...
Щом път от прага откова,
ще те напусна - изведнъж.

 

Ще хукнат волните нозе,
в косите вятър ще свисти.
Каквото дадох - всичко взе,
а що не исках - не спести.

 

Перце ще стана, светлина,
зелена, жилава трева.
И плодно зрънце, и жена...
Молитва тиха, без слова...

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??