Женствено
Не ме върти на малък пръст!
За твое казвам го добро.
Не нося мъченишки кръст,
не съм от ничие ребро.
С родилни мъки своя грях,
веднъж ли кърваво платих?
Покорната робиня бях,
с коси нозе на грешник трих.
На възел вързах своя път,
на прага ти го заковах.
Тъгите ти, за да заспят,
най нежните си песни пях.
Продадох любовта, за грош
и с дяволи алъш - вериш,
лъжи красиви всяка нощ,
разказвах, докато заспиш.
А щом унилата Луна,
в косите вплиташе светлик,
изплаквах твоята вина -
да си играеш - на велик.
Не съм родена за това,
дъга съм, сприя, летен дъжд...
Щом път от прага откова,
ще те напусна - изведнъж.
Ще хукнат волните нозе,
в косите вятър ще свисти.
Каквото дадох - всичко взе,
а що не исках - не спести.
Перце ще стана, светлина,
зелена, жилава трева.
И плодно зрънце, и жена...
Молитва тиха, без слова...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
