Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
27.04.2020 г., 9:27 ч.

Женствено 

  Поезия » Друга
689 9 13

Не ме върти на малък пръст!
За твое казвам го добро.
Не нося мъченишки кръст,
не съм от ничие ребро.

 

С родилни мъки своя грях,
веднъж ли кърваво платих?
Покорната робиня бях,
с коси нозе  на грешник трих.

 

На възел вързах своя път,
на прага ти го заковах.
Тъгите ти, за да заспят,
най нежните си песни пях.

 

Продадох любовта, за грош
и с дяволи алъш - вериш,
лъжи красиви всяка нощ,
разказвах, докато заспиш.

 

А щом унилата Луна,
в косите вплиташе светлик,
изплаквах твоята вина -
да си играеш - на велик.

 

Не съм родена за това,
дъга съм, сприя, летен дъжд...
Щом път от прага откова,
ще те напусна - изведнъж.

 

Ще хукнат волните нозе,
в косите вятър ще свисти.
Каквото дадох - всичко взе,
а що не исках - не спести.

 

Перце ще стана, светлина,
зелена, жилава трева.
И плодно зрънце, и жена...
Молитва тиха, без слова...

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??