Женска участ
Носим кръст, а в съня ни крила,
ни понасят блестят и са бели.
Казват женската участ била,
да обича без бряг, без предели.
Срещнеш обич, душата цъфти
и ръцете ти, вейки на вишни,
го прегръщат. И той сте, и ти,
спят под камък теглата предишни.
А в утробата плисва река
и светличе изгрява полека
и си майка, с умела ръка,
от човече извайваш човека.
И го пускаш достигне ли ръст
и с любов го кръщаваш и болка,
нов пирон в все по-тежкия кръст...
Ще те вдигнат крилата, но колко?
И накрая на пътя нелек
свойте белези тихо прикрила,
си помисляш, дали съм човек?
Бих била, но родена безкрила...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
