Женска участ
Носим кръст, а в съня ни крила,
ни понасят блестят и са бели.
Казват женската участ била,
да обича без бряг, без предели.
Срещнеш обич, душата цъфти
и ръцете ти, вейки на вишни,
го прегръщат. И той сте, и ти,
спят под камък теглата предишни.
А в утробата плисва река
и светличе изгрява полека
и си майка, с умела ръка,
от човече извайваш човека.
И го пускаш достигне ли ръст
и с любов го кръщаваш и болка,
нов пирон в все по-тежкия кръст...
Ще те вдигнат крилата, но колко?
И накрая на пътя нелек
свойте белези тихо прикрила,
си помисляш, дали съм човек?
Бих била, но родена безкрила...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
