24 сент. 2007 г., 16:29

Жестока усмивка

775 0 3
 

Усмивки подаряваме жестоки

и зад тях се крием всеки ден,

скритата усмивка е самотна,

но погледна ли я, падам в плен.


Падам в подарената жестокост

на усмихнатото ти лице.

Сривам всеки ден усмивка

аз за радостното ти сърце.


И поднасям крадешком усмивка,

вчера, днес и утре в грях.

Знай, че радостно сърцето иска

усмивката, потънала във прах.


Не. Не бягай, аз те следвам,

даже там, на край света.

И със усмивката ще идвам,

с букет от рози във съня.


Искам я усмивката жестока.

Искам те и теб, прикрита зад цветя.

Искам я и тръгвам без посока.

Искам те, несбъдната мечта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Стойчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...