Sep 24, 2007, 4:29 PM

Жестока усмивка

  Poetry
777 0 3
 

Усмивки подаряваме жестоки

и зад тях се крием всеки ден,

скритата усмивка е самотна,

но погледна ли я, падам в плен.


Падам в подарената жестокост

на усмихнатото ти лице.

Сривам всеки ден усмивка

аз за радостното ти сърце.


И поднасям крадешком усмивка,

вчера, днес и утре в грях.

Знай, че радостно сърцето иска

усмивката, потънала във прах.


Не. Не бягай, аз те следвам,

даже там, на край света.

И със усмивката ще идвам,

с букет от рози във съня.


Искам я усмивката жестока.

Искам те и теб, прикрита зад цветя.

Искам я и тръгвам без посока.

Искам те, несбъдната мечта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...