24.09.2007 г., 16:29

Жестока усмивка

776 0 3
 

Усмивки подаряваме жестоки

и зад тях се крием всеки ден,

скритата усмивка е самотна,

но погледна ли я, падам в плен.


Падам в подарената жестокост

на усмихнатото ти лице.

Сривам всеки ден усмивка

аз за радостното ти сърце.


И поднасям крадешком усмивка,

вчера, днес и утре в грях.

Знай, че радостно сърцето иска

усмивката, потънала във прах.


Не. Не бягай, аз те следвам,

даже там, на край света.

И със усмивката ще идвам,

с букет от рози във съня.


Искам я усмивката жестока.

Искам те и теб, прикрита зад цветя.

Искам я и тръгвам без посока.

Искам те, несбъдната мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Стойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...