25 июл. 2009 г., 21:56

Жестоко 

  Поэзия » Другая
588 0 8

 

 

 

Докато се взирам

в прашинките безвремие,

настръхвам.

Но вече не сънувам.

Може би не липсвам,

защото

няма окончателност.




Редя студени спомени

в душата си.

Терапевтично.

Вярвам,

че ще съумея

да излекувам

тази недостатъчност.

 

 

 


 

 

 

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??