Докато се взирам
в прашинките безвремие,
настръхвам.
Но вече не сънувам.
Може би не липсвам,
защото
няма окончателност.
Редя студени спомени
в душата си.
Терапевтично.
Вярвам,
че ще съумея ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.