Жестоко

25 jul 2009, 21:56

Poesía » Otra

646 0 8

Докато се взирам
в прашинките безвремие,
настръхвам.
Но вече не сънувам.
Може би не липсвам,
защото
няма окончателност.
Редя студени спомени
в душата си.
Терапевтично.
Вярвам,
че ще съумея ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Жестоко

Искате да прочетете повече?

Propuestas