gerrda (Геновева Христова)
408 4496
25.07.2009 г., 21:56 ч.

Жестоко 

  Поезия » Друга
591 0 8

 

 

 

Докато се взирам

в прашинките безвремие,

настръхвам.

Но вече не сънувам.

Може би не липсвам,

защото

няма окончателност.




Редя студени спомени

в душата си.

Терапевтично.

Вярвам,

че ще съумея

да излекувам

тази недостатъчност.

 

 

 


 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??