670301 (Павлина Гатева)
1387 361
24 окт. 2012 г., 23:09

Жестоко за Любовта 

  Поэзия » Другая
590 0 3

(по повод на “Дон Жуан”)

Елвири сме в началото.
И вярваме
в легендата си
за любов споделяна.
И търсим, страдаме
и се надяваме,
макар и ослепели,
от доверие. 

 

А най-жестоко е,
когато смятаме,
че с чувствата си
друг променяме.
Накрая, отрезнели,
осъзнаваме,
че само ние всъщност
сме засегнати. 

 

Непоумняли,
ето, пак се втурваме.
“Тогава бях незрял.
Сега любовно
ще пазя всяка
капчица Споделяне.

Ще давам щедро,
без да искам много.”

 

Уви, отново
срещаш Самота.
Химера се оказва
твойто влюбване.
Пиянство, а след него
само Тя –
премита фасовете
и изхвърля счупеното.

 

И рано или късно
Дон Жуан
разбираш, осъзнаваш,
оправдаваш.
Дори да нямаш смелост,
той е там,
във огледалото
и ти се подиграва.

© Павлина Гатева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво е!
  • Силно и стилно, както винаги! Харесвам начина, по който преливаш болка, ирония и усмивка.
  • Прекрасно!Нека даваме наистина и да се раздаваме,без да очакваме,че с чувствата си някого променяме.Продължавай да пишеш...
Предложения
: ??:??