Жестоко за Любовта
(по повод на “Дон Жуан”)
Елвири сме в началото.
И вярваме
в легендата си
за любов споделяна.
И търсим, страдаме
и се надяваме,
макар и ослепели,
от доверие.
А най-жестоко е,
когато смятаме,
че с чувствата си
друг променяме.
Накрая, отрезнели,
осъзнаваме,
че само ние всъщност
сме засегнати.
Непоумняли,
ето, пак се втурваме.
“Тогава бях незрял.
Сега любовно
ще пазя всяка
капчица Споделяне.
Ще давам щедро,
без да искам много.”
Уви, отново
срещаш Самота.
Химера се оказва
твойто влюбване.
Пиянство, а след него
само Тя –
премита фасовете
и изхвърля счупеното.
И рано или късно
Дон Жуан
разбираш, осъзнаваш,
оправдаваш.
Дори да нямаш смелост,
той е там,
във огледалото
и ти се подиграва.
© Павлина Гатева All rights reserved.
