1 апр. 2025 г., 19:57

Житейски път

425 4 5

Житейски път

 

Кои сме ние? Има ли ни днес?

Били сме вчера… Ще ни има утре…

Достигаме на точния адрес,

щом болка или старост ни разтърси.

 

Препускаме в безумна суета

и търсим щастието на земята,

а то у нас е, в крехките недра -

в божествено тайнство на душата.

 

Преплетени в безликата тълпа

пропадаме в окото на въртопа.

Забързани в сурова сивота

пилеем еликсира на живота.

 

Когато осъзнаем, че лети -

невъзвратимо времето отлита -

се взираме в сребристите коси,

за равносметка Господ ще ни пита.

 

Кои сме ние? Има ли ни днес?

Животът ни дарява до насита.

Дано поличбите да разчетем,

що в земния ни път съдбата вплита!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златка Чардакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах! Аплодирам!
  • Благодаря, Мини! Вечната борба вътре у нас!
    Благодаря за хубавия коментар, Дейна!
    Тони, чета между редовете на коментара ти. Всеки сам трябва да намери отговорите и своя път! Благодаря!
  • Кои сме ние и как да не се изгубим, оплетени в бъркотията на живота.
    Как да открием истинските ценности и да съхраним душите си, за да носим с гордост името Човек.
    Всеки трябва да си отговори на тези въпроси и да открие верния път.
    Поздравления, Злати!
  • Много истини си казала в този стих, Злати.
    Пилеем живота си в много излишни неща и докато се обърнем - той е отлетял .
    Хареса ми!
  • "Кои сме ние" Хора създадени, да се обичат и да благоденстват на земята. Само, че сме се превърнали в егоисти, завистници, лоши същества, които се самоунищожават. Злати, много ми хареса стихът. Толкова хубаво си го написала. Поздравявам те!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...