Apr 1, 2025, 7:57 PM

Житейски път

427 4 5

Житейски път

 

Кои сме ние? Има ли ни днес?

Били сме вчера… Ще ни има утре…

Достигаме на точния адрес,

щом болка или старост ни разтърси.

 

Препускаме в безумна суета

и търсим щастието на земята,

а то у нас е, в крехките недра -

в божествено тайнство на душата.

 

Преплетени в безликата тълпа

пропадаме в окото на въртопа.

Забързани в сурова сивота

пилеем еликсира на живота.

 

Когато осъзнаем, че лети -

невъзвратимо времето отлита -

се взираме в сребристите коси,

за равносметка Господ ще ни пита.

 

Кои сме ние? Има ли ни днес?

Животът ни дарява до насита.

Дано поличбите да разчетем,

що в земния ни път съдбата вплита!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златка Чардакова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах! Аплодирам!
  • Благодаря, Мини! Вечната борба вътре у нас!
    Благодаря за хубавия коментар, Дейна!
    Тони, чета между редовете на коментара ти. Всеки сам трябва да намери отговорите и своя път! Благодаря!
  • Кои сме ние и как да не се изгубим, оплетени в бъркотията на живота.
    Как да открием истинските ценности и да съхраним душите си, за да носим с гордост името Човек.
    Всеки трябва да си отговори на тези въпроси и да открие верния път.
    Поздравления, Злати!
  • Много истини си казала в този стих, Злати.
    Пилеем живота си в много излишни неща и докато се обърнем - той е отлетял .
    Хареса ми!
  • "Кои сме ние" Хора създадени, да се обичат и да благоденстват на земята. Само, че сме се превърнали в егоисти, завистници, лоши същества, които се самоунищожават. Злати, много ми хареса стихът. Толкова хубаво си го написала. Поздравявам те!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...