1.04.2025 г., 19:57

Житейски път

423 4 5

Житейски път

 

Кои сме ние? Има ли ни днес?

Били сме вчера… Ще ни има утре…

Достигаме на точния адрес,

щом болка или старост ни разтърси.

 

Препускаме в безумна суета

и търсим щастието на земята,

а то у нас е, в крехките недра -

в божествено тайнство на душата.

 

Преплетени в безликата тълпа

пропадаме в окото на въртопа.

Забързани в сурова сивота

пилеем еликсира на живота.

 

Когато осъзнаем, че лети -

невъзвратимо времето отлита -

се взираме в сребристите коси,

за равносметка Господ ще ни пита.

 

Кои сме ние? Има ли ни днес?

Животът ни дарява до насита.

Дано поличбите да разчетем,

що в земния ни път съдбата вплита!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах! Аплодирам!
  • Благодаря, Мини! Вечната борба вътре у нас!
    Благодаря за хубавия коментар, Дейна!
    Тони, чета между редовете на коментара ти. Всеки сам трябва да намери отговорите и своя път! Благодаря!
  • Кои сме ние и как да не се изгубим, оплетени в бъркотията на живота.
    Как да открием истинските ценности и да съхраним душите си, за да носим с гордост името Човек.
    Всеки трябва да си отговори на тези въпроси и да открие верния път.
    Поздравления, Злати!
  • Много истини си казала в този стих, Злати.
    Пилеем живота си в много излишни неща и докато се обърнем - той е отлетял .
    Хареса ми!
  • "Кои сме ние" Хора създадени, да се обичат и да благоденстват на земята. Само, че сме се превърнали в егоисти, завистници, лоши същества, които се самоунищожават. Злати, много ми хареса стихът. Толкова хубаво си го написала. Поздравявам те!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...