8 янв. 2017 г., 10:53

Житно зрънце

987 0 1

Повито в снежна пелена

малко житно зрънце спяло.

Вятър, страшен и студен,

държало надалече

снежно одеяло.

Сънувало то своите мечти за лято,

и с всяка нощ, и с всеки ден, ставало все по-налято.

Един прекрасен ден то зърнало небето.

Потъркало очички, примижало,

сърбяло го нослето...

Поразкършило крехко стъбълце,

попротегнало на горе зеленото листце.

Нежно го огряло пролетното слънце

и рекло: расти, любимо мое житно зрънце!

И, то растяло. После, тежък клас наляло.

Когато есента си тръгнала, понесла своят пъстър кош,

и западали снежинки - балеринки за разкош,

умореното зрънце главица привело.

Затворило очички и по своя нов път поело.

Вече знаело, че Слънчо го чака.

В съня си, то му говорело в мрака.

Ей, така, по приятелски, мечтите споделя.

Как ще порасне и ще поникне на село!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...