Повито в снежна пелена
малко житно зрънце спяло.
Вятър, страшен и студен,
държало надалече
снежно одеяло.
Сънувало то своите мечти за лято,
и с всяка нощ, и с всеки ден, ставало все по-налято.
Един прекрасен ден то зърнало небето.
Потъркало очички, примижало,
сърбяло го нослето...
Поразкършило крехко стъбълце,
попротегнало на горе зеленото листце. ...