14 мая 2018 г., 21:47

Жива

853 5 9

Не ми е тъжно. Радвам се, че свърши.
Че краят всъщност, казват, е начало.
И точката не ще да ме прекърши,
щом днеска пак е слънчице изгряло.

 

Животът дава множество уроци —
за срещи и раздели, и за хора,
за падания, ставане, отскоци,
за устрем, и растеж без грам умора.

 

Понякога е трудно да прогледнеш
и криеш се сломен във тъмнината,
но искаш ли, ще можеш, ще успееш
да видиш, да откриеш светлината.

 

Аз моята намерих, продължавам.
Сърцето ми тупти и съм щастлива.
За нищичко, за миг, не съжалявам.
Благодаря ти. Сбогом! Аз оставам жива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мануела Бъчварова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...