14.05.2018 г., 21:47

Жива

852 5 9

Не ми е тъжно. Радвам се, че свърши.
Че краят всъщност, казват, е начало.
И точката не ще да ме прекърши,
щом днеска пак е слънчице изгряло.

 

Животът дава множество уроци —
за срещи и раздели, и за хора,
за падания, ставане, отскоци,
за устрем, и растеж без грам умора.

 

Понякога е трудно да прогледнеш
и криеш се сломен във тъмнината,
но искаш ли, ще можеш, ще успееш
да видиш, да откриеш светлината.

 

Аз моята намерих, продължавам.
Сърцето ми тупти и съм щастлива.
За нищичко, за миг, не съжалявам.
Благодаря ти. Сбогом! Аз оставам жива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...