14.05.2018 г., 21:47

Жива

845 5 9

Не ми е тъжно. Радвам се, че свърши.
Че краят всъщност, казват, е начало.
И точката не ще да ме прекърши,
щом днеска пак е слънчице изгряло.

 

Животът дава множество уроци —
за срещи и раздели, и за хора,
за падания, ставане, отскоци,
за устрем, и растеж без грам умора.

 

Понякога е трудно да прогледнеш
и криеш се сломен във тъмнината,
но искаш ли, ще можеш, ще успееш
да видиш, да откриеш светлината.

 

Аз моята намерих, продължавам.
Сърцето ми тупти и съм щастлива.
За нищичко, за миг, не съжалявам.
Благодаря ти. Сбогом! Аз оставам жива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...