линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
9 мая 2009 г., 15:02

Живеем в Онзи свят 

  Поэзия » Другая
733 0 26

   Живеем в Онзи свят

 

 

Живеем ли? Там, в онзи свят, където Обичта извира. 

И Колкото,  и Както - са сестри добри,

в които само времената си събираме.

 

Докрай - е само Тих Сюжет, защото краища-минути няма.

От Тишина там може да ни заболи,

но Истината е  чаровна и жестока дама.

 

Жена е също Нежността, а Ласката обича

Светлата Усмивка. Тъгата и Дъгата са приятелки дори!

Но Мисълта и Любовта тъй често ги подтискат.

 

Живеем сред една гора, която рядко в себе си

се вглежда. Заета е със своето, а то обича да твори

и с нас обича да се разпорежда.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • всеки има своята гора...
    развълнува ме...замисли ме, мила Светлана.
  • Невероятно е! Просто останах без думи! Поздравления!
  • Отново ме оставяш поразена, вчера нямах сили да коментирам, днес мога само да се възхитя и да те прегърна!
  • Май живеем и в двата свята... Поздрав, Светлана!
  • Здравейте Приятели! Позволявам си да разкажа малко повече за самотата и за отношенията си с нея и без нея... нека тя не ни тежи!


    Изпих нектара на нощта,

    прегледах подотчетните си страхове,

    удавих се в словата на приятел,

    подписах се с човешкото си "ДА и НЕ",

    но Хаосът звездите си отпрати в страни

    от кръстопътя на разделите, и ето,

    че ми е добре-признах си липсите,

    а ти ме учиш на доверие.

    Посегнах аз над тъжните неща със стих,

    прегърнал обичта-ще попилее даровете на изстрадано.

    От спомените чай ще ти сваря, че днешното

    понякога присяда ни. Ела! И докосни света

    с неведомата стиснатост на откровения.

    Не му мисли- живее се дори и само чрез реда

    римуващ тихите ни светли отклонения
  • аз харесвам света на илюзиите и мечтите, Светле...!
    но тъжната гора на самотата ме убива...!

    много хубав стих...!!!

    поздравления!
  • Прочетох няколко пъти.... приказка, приказка!
  • Идеята е непринудено внушена чрез силни метафори.
    Поезия!
  • Красив и мъдър стих!
    Всеки избира как и в кой свят да живее. Ако всички хора бяха като теб светът щеше да бъде по-добър и светъл!
    Поздрави Светлана!
  • Все ми се иска да вярвам, че живеем в свят, в който Добротата и Красотата ни обграждат. Или поне не спираме да ги търсим! Поздрави!
  • Ха сега! Харесах стиха ти...Живеем или не? )
  • много хубаво си обрисувала живота
  • Стих-размисъл!
    Всеки сам избира в кой свят да живее, на обичта или на омразата!
    Прегръщам те, Светле!
  • В гората на живота се намира и изворът на обичта, към който хората винаги се стремят!
    Поздрави за хубавия стих, Светлана!
  • Всеки от вашите стихове, скъпи приятели е бил и ще бъде капчица споделеност.
  • Живеем ли ?? Колкото и Както можем , важното е да има Нежност, Истина , Усмивка, Мисъл и Любов.. Дъга , за да радва душите ни и нас да ни има..!! Поздрави, Светле !!
  • Живеем сред гора от стихове... Благодаря на Ивайло Терзийски- Барона за острия орлов поглед и огромното сърце, но в кладенеца на поетичното откровение всеки ще види само своето отражение.
    С уважение и много обич- Светлана
    Владимир, винаги си добре дошъл! Мариола, и аз се питам същото. Благодаря ви
  • Вземи ни в гората-страната на илюзиите...! Обещавам да бъда добър и послушен... Сърдечни поздрави, Светлана! Ако бъркам, прости ми! Рисуваш блян...!
  • Дали животът пък не е една прелюдия...
    Дано! От мен най-сърдечни поздравления, Светли!
  • "Живеем ли?"
    ..................................................................
    Животът е усилие, което винаги си струва!
    И всеки сам е режисьор на собственото си "АЗ"...!
    Колкото до "гората", тя затова е "гора", за да ражда толкова истини,
    колкото са и дърветата в нея...
    Прекрасен стих с актуално и мъдро послание!
    ПОЗДРАВИ!
  • С Таня!
    Поздравления!
  • Благодаря!
  • Живеем сред една гора, която рядко в себе си
    се вглежда...Светлана, ние те откриваме сред тази гора, където Нежността, ласката и светлата ти усмивка светят...Барона
  • Благодаря на Всички,но не съм казала,че живеем в гората като дървета...,а как се справяме с "разпореждането" всеки сам да реши...
  • Ако се разпорежда в нас Твореца - добре дошъл... само да не влезе в роля на "дървосекач"...
    Прегръщам те!
    П.П. Ех усмихна ме - нямах предвид буквалистиката на думите...
  • Гората всеки сам си я отглежда...
Предложения
: ??:??