9 мая 2009 г., 15:02

Живеем в Онзи свят

856 0 26

   Живеем в Онзи свят

 

 

Живеем ли? Там, в онзи свят, където Обичта извира. 

И Колкото,  и Както - са сестри добри,

в които само времената си събираме.

 

Докрай - е само Тих Сюжет, защото краища-минути няма.

От Тишина там може да ни заболи,

но Истината е  чаровна и жестока дама.

 

Жена е също Нежността, а Ласката обича

Светлата Усмивка. Тъгата и Дъгата са приятелки дори!

Но Мисълта и Любовта тъй често ги подтискат.

 

Живеем сред една гора, която рядко в себе си

се вглежда. Заета е със своето, а то обича да твори

и с нас обича да се разпорежда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • всеки има своята гора...
    развълнува ме...замисли ме, мила Светлана.
  • Невероятно е! Просто останах без думи! Поздравления!
  • Отново ме оставяш поразена, вчера нямах сили да коментирам, днес мога само да се възхитя и да те прегърна!
  • Май живеем и в двата свята... Поздрав, Светлана!
  • Здравейте Приятели! Позволявам си да разкажа малко повече за самотата и за отношенията си с нея и без нея... нека тя не ни тежи!


    Изпих нектара на нощта,

    прегледах подотчетните си страхове,

    удавих се в словата на приятел,

    подписах се с човешкото си "ДА и НЕ",

    но Хаосът звездите си отпрати в страни

    от кръстопътя на разделите, и ето,

    че ми е добре-признах си липсите,

    а ти ме учиш на доверие.

    Посегнах аз над тъжните неща със стих,

    прегърнал обичта-ще попилее даровете на изстрадано.

    От спомените чай ще ти сваря, че днешното

    понякога присяда ни. Ела! И докосни света

    с неведомата стиснатост на откровения.

    Не му мисли- живее се дори и само чрез реда

    римуващ тихите ни светли отклонения

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...