May 9, 2009, 3:02 PM

Живеем в Онзи свят

  Poetry » Other
855 0 26

   Живеем в Онзи свят

 

 

Живеем ли? Там, в онзи свят, където Обичта извира. 

И Колкото,  и Както - са сестри добри,

в които само времената си събираме.

 

Докрай - е само Тих Сюжет, защото краища-минути няма.

От Тишина там може да ни заболи,

но Истината е  чаровна и жестока дама.

 

Жена е също Нежността, а Ласката обича

Светлата Усмивка. Тъгата и Дъгата са приятелки дори!

Но Мисълта и Любовта тъй често ги подтискат.

 

Живеем сред една гора, която рядко в себе си

се вглежда. Заета е със своето, а то обича да твори

и с нас обича да се разпорежда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • всеки има своята гора...
    развълнува ме...замисли ме, мила Светлана.
  • Невероятно е! Просто останах без думи! Поздравления!
  • Отново ме оставяш поразена, вчера нямах сили да коментирам, днес мога само да се възхитя и да те прегърна!
  • Май живеем и в двата свята... Поздрав, Светлана!
  • Здравейте Приятели! Позволявам си да разкажа малко повече за самотата и за отношенията си с нея и без нея... нека тя не ни тежи!


    Изпих нектара на нощта,

    прегледах подотчетните си страхове,

    удавих се в словата на приятел,

    подписах се с човешкото си "ДА и НЕ",

    но Хаосът звездите си отпрати в страни

    от кръстопътя на разделите, и ето,

    че ми е добре-признах си липсите,

    а ти ме учиш на доверие.

    Посегнах аз над тъжните неща със стих,

    прегърнал обичта-ще попилее даровете на изстрадано.

    От спомените чай ще ти сваря, че днешното

    понякога присяда ни. Ела! И докосни света

    с неведомата стиснатост на откровения.

    Не му мисли- живее се дори и само чрез реда

    римуващ тихите ни светли отклонения

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...