9.05.2009 г., 15:02

Живеем в Онзи свят

851 0 26

   Живеем в Онзи свят

 

 

Живеем ли? Там, в онзи свят, където Обичта извира. 

И Колкото,  и Както - са сестри добри,

в които само времената си събираме.

 

Докрай - е само Тих Сюжет, защото краища-минути няма.

От Тишина там може да ни заболи,

но Истината е  чаровна и жестока дама.

 

Жена е също Нежността, а Ласката обича

Светлата Усмивка. Тъгата и Дъгата са приятелки дори!

Но Мисълта и Любовта тъй често ги подтискат.

 

Живеем сред една гора, която рядко в себе си

се вглежда. Заета е със своето, а то обича да твори

и с нас обича да се разпорежда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • всеки има своята гора...
    развълнува ме...замисли ме, мила Светлана.
  • Невероятно е! Просто останах без думи! Поздравления!
  • Отново ме оставяш поразена, вчера нямах сили да коментирам, днес мога само да се възхитя и да те прегърна!
  • Май живеем и в двата свята... Поздрав, Светлана!
  • Здравейте Приятели! Позволявам си да разкажа малко повече за самотата и за отношенията си с нея и без нея... нека тя не ни тежи!


    Изпих нектара на нощта,

    прегледах подотчетните си страхове,

    удавих се в словата на приятел,

    подписах се с човешкото си "ДА и НЕ",

    но Хаосът звездите си отпрати в страни

    от кръстопътя на разделите, и ето,

    че ми е добре-признах си липсите,

    а ти ме учиш на доверие.

    Посегнах аз над тъжните неща със стих,

    прегърнал обичта-ще попилее даровете на изстрадано.

    От спомените чай ще ти сваря, че днешното

    понякога присяда ни. Ела! И докосни света

    с неведомата стиснатост на откровения.

    Не му мисли- живее се дори и само чрез реда

    римуващ тихите ни светли отклонения

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...