9.05.2009 г., 15:02 ч.
Живеем в Онзи свят
Живеем в Онзи свят
Живеем ли? Там, в онзи свят, където Обичта извира.
И Колкото, и Както - са сестри добри,
в които само времената си събираме.
Докрай - е само Тих Сюжет, защото краища-минути няма.
От Тишина там може да ни заболи,
но Истината е чаровна и жестока дама.
Жена е също Нежността, а Ласката обича
Светлата Усмивка. Тъгата и Дъгата са приятелки дори!
Но Мисълта и Любовта тъй често ги подтискат.
Живеем сред една гора, която рядко в себе си
се вглежда. Заета е със своето, а то обича да твори
и с нас обича да се разпорежда.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Невероятно е! Просто останах без думи! Поздравления!
-
Отново ме оставяш поразена, вчера нямах сили да коментирам, днес мога само да се възхитя и да те прегърна!
-
Май живеем и в двата свята... Поздрав, Светлана!
-
Здравейте Приятели! Позволявам си да разкажа малко повече за самотата и за отношенията си с нея и без нея... нека тя не ни тежи!
Изпих нектара на нощта,
прегледах подотчетните си страхове,
удавих се в словата на приятел,
подписах се с човешкото си "ДА и НЕ",
но Хаосът звездите си отпрати в страни
от кръстопътя на разделите, и ето,
че ми е добре-признах си липсите,
а ти ме учиш на доверие.
Посегнах аз над тъжните неща със стих,
прегърнал обичта-ще попилее даровете на изстрадано.
От спомените чай ще ти сваря, че днешното
понякога присяда ни. Ела! И докосни света
с неведомата стиснатост на откровения.
Не му мисли- живее се дори и само чрез реда
римуващ тихите ни светли отклонения -
аз харесвам света на илюзиите и мечтите, Светле...!
но тъжната гора на самотата ме убива...!
много хубав стих...!!!
поздравления! -
Прочетох няколко пъти.... приказка, приказка!
-
Идеята е непринудено внушена чрез силни метафори.
Поезия! -
Красив и мъдър стих!
Всеки избира как и в кой свят да живее. Ако всички хора бяха като теб светът щеше да бъде по-добър и светъл!
Поздрави Светлана! -
Все ми се иска да вярвам, че живеем в свят, в който Добротата и Красотата ни обграждат. Или поне не спираме да ги търсим! Поздрави!
-
Ха сега! Харесах стиха ти...Живеем или не? )
-
много хубаво си обрисувала живота
-
Стих-размисъл!
Всеки сам избира в кой свят да живее, на обичта или на омразата!
Прегръщам те, Светле! -
В гората на живота се намира и изворът на обичта, към който хората винаги се стремят!
Поздрави за хубавия стих, Светлана! -
Всеки от вашите стихове, скъпи приятели е бил и ще бъде капчица споделеност.
-
Живеем ли ?? Колкото и Както можем , важното е да има Нежност, Истина , Усмивка, Мисъл и Любов.. Дъга , за да радва душите ни и нас да ни има..!! Поздрави, Светле !!
-
Живеем сред гора от стихове...Благодаря на Ивайло Терзийски- Барона за острия орлов поглед и огромното сърце, но в кладенеца на поетичното откровение всеки ще види само своето отражение.
С уважение и много обич- Светлана
Владимир, винаги си добре дошъл! Мариола, и аз се питам същото. Благодаря ви -
Вземи ни в гората-страната на илюзиите...! Обещавам да бъда добър и послушен... Сърдечни поздрави, Светлана! Ако бъркам, прости ми! Рисуваш блян...!
-
Дали животът пък не е една прелюдия...
Дано! От мен най-сърдечни поздравления, Светли! -
"Живеем ли?"
..................................................................
Животът е усилие, което винаги си струва!
И всеки сам е режисьор на собственото си "АЗ"...!
Колкото до "гората", тя затова е "гора", за да ражда толкова истини,
колкото са и дърветата в нея...
Прекрасен стих с актуално и мъдро послание!
ПОЗДРАВИ! -
С Таня!
Поздравления! -
Благодаря!
-
Живеем сред една гора, която рядко в себе си
се вглежда...Светлана, ние те откриваме сред тази гора, където Нежността, ласката и светлата ти усмивка светят...Барона -
Благодаря на Всички,но не съм казала,че живеем в гората като дървета...,а как се справяме с "разпореждането" всеки сам да реши...
-
Ако се разпорежда в нас Твореца - добре дошъл... само да не влезе в роля на "дървосекач"...
Прегръщам те!
П.П. Ех усмихна ме - нямах предвид буквалистиката на думите... -
Гората всеки сам си я отглежда...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
развълнува ме...замисли ме, мила Светлана.