9 июн. 2008 г., 11:05

Живееше едно дете

1.1K 0 3
Живееше едно дете

Под мрачното небе,
сред мрака на Земята
живееше едно дете,
отчаяно пазещо си душата!

Не се доверяваше често,
дори рядко с други говореше,
стоеше си в стаята вместо
навън на разходки да ходеше!

Душата му бе пълна с любов,
но не знаеше как да я изрази
и трудно му бе с живота суров
смело и гордо да просължи!

Сам-сама страдаше
по човека любим,
сам-сама плачеше,
молейки се над нея да се смилим!

Често мислеше
за смисъла на своя живот,
но никак не вярваше,
че към него има тя верен подход!

Порасна детето,
скоро стана жена,
промени й се някак лицето -
видяхме усмивка една!

Под светлото небе,
сред щастието на Земята
не живееше вече дете,
а жена с радост в душата!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Просто Аз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....