10 сент. 2007 г., 12:49

Живея...

897 0 19

Живея в някакво
безумно измерение
без форма,
край или начало.
- Не лъжеш ли? -
пак питам огледалото,
обсебен от
поредното съмнение.
Живея в символи
и фрази еднотипни.
Превъплащения,
случайност,
време.
Жетвари жънат
бъдеще от
незасято семе
в поле от бурени,
кратуни,
тикви.
Живея в някаква
мъгла и тъмнина
и всеки
се спасява
както може.
Да се шегувам
мога и тревожен...


Спасителят
заспал е във ръжта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...