Живея в някакво
безумно измерение
без форма,
край или начало.
- Не лъжеш ли? -
пак питам огледалото,
обсебен от
поредното съмнение.
Живея в символи
и фрази еднотипни.
Превъплащения,
случайност,
време.
Жетвари жънат
бъдеще от
незасято семе
в поле от бурени,
кратуни,
тикви.
Живея в някаква
мъгла и тъмнина
и всеки
се спасява
както може.
Да се шегувам
мога и тревожен...
Спасителят
заспал е във ръжта.
© Найден Найденов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
