Живея ли, всъщност
Живея живот на забавен каданс,
времето в него без тебе е спряло.
Животът направи ми лек реверанс
и после със лапа ме смачка изцяло.
Превърна в години безцветните дни,
обагри ги само в нюанси на сиво.
Насити ги с тежки солени сълзи,
за плътност добави тишина и горчиво.
Душата посипа със пепел-тъга,
сърцето разби – милиарди парчета,
обгърна ме силно - непрогледна мъгла,
направи ме скитник в безкрайни полета
Вървя и не спирам, но в кръг се въртя,
което остана от мене, събирам.
Живея живот на забавен каданс!
Живея ли, всъщност?!... дори не се питам!
© Мариана Все права защищены
Поздрави!